Детето ми е инатливо! част 2

Днес продължавам с темата за инатливото дете и как да го накараме да ни слуша.

Една майка ми сподели, че независимо колко усилено се опитва, сутрин не може да накра детето си да излязе на време за градина. Тя му казвала по 100 пъти да си обуе обувките, но той не я слушал. Или игнорирал или казвал „НЕ“, или бягал в другата посока. Тя не разбирала какво да направи в тази ситуация, чувствала се безпомощна.

Тази ситуация и много други са доста общи за много родители. Вие му казвате нещо, детето прави точно обратното. Толкова изнервящо!

Това, което ще ви помогне в такива ситуации е да раберете, че детето ще продължава така, докато не се почувства разбрано и чуто. Това е магически принцип. Може би сега си мислите, че това е прекалено просто за да работи или какво точно означава? Това означава да помогнете на детето да се почувства разбрано и чуто, като в същото време вие да запазите границите си.

Първо е необходимо да разберете, че всичко което вашето дете прави е да комуникира с вас. Всяко скачане, хапане, отказ да си ляга, прегръдка и усмувка, всяка сълза, всяка дума или действие съдържа някакво скрито послание към вас. Ето защо, вие трябва да се опитате да разберете посланието на детето, тъй като то все още не е способно да каже какво точно се случва с него.

Когато разберете както точно се опитва детето да ви каже, най-важния и най-лесния начин да накарате да се почувства разбрано е да вербализирате това, което детето ви казва чрез своите действия и думи. Ще използвам горния пример, в който детето отказва да се обуе, тича на другата страна ако вие се опитате да го обуете, казва ви че неиска да излиза на градина и т.н.

В тази ситуация детето ви най-много се нуждае от утвърждаване на мислите и чувствата му. Можете да кажете следните фрази:

"Ти не искаш да си обуеш обувките."

"Ти не искаш да напуснеш дома.“

"Вместо това, би продпочел да си останеш вкъщи и да си играеш тук."

Това не означава, че вие ще го оставите вкъщи. Напротив вашите граници си остават непоклатими, незавсимо дали детето ги харесва или не, то ще отиде на градина.

След като сте утвърдили мислите и чувствата на детето, кажете:

"Ние трябва да тръгваме за градина."

"Ще се върнем по-късно."

"Време е да вървим.“

Помислете от тази гледна точка: Ако говорите с приятелка за родителските си предизвикателства, не бихте ли се почувствали подразнени и неразбрани ако тя ви каже:

"Престани да се оплакваш".

"Не искам да те слушам повече.“

"Това не е начина да се справиш."

Но ако ви каже: „Знаеш ли да бъдеш родител сигурно е много трудно. Права си. Знам през какво минаваш. Това ще ви помогне да се почувствате разбрани. Даже не е необходимо този човек да се опитва да помага, за вас ще е достатъчно да се почувствате чути и разбрани.

Детето иска същото. Запомнете: детето ще продължава да комуникира по неговия начин докато не бъде чуто и разбрано.

Най-голямото предизвикателство за родителите в тези ситуции, е когато детето излива куп емоции и чувства, което е нормално и очаквано. В тези ситуации бъдете до детето докато отмине „бурята“, която в повечето случай е нелогична за нас възрастните. Продължавайте да се придържате към стъпките, които вече споделих, докато детето не се почувства разбрано.

Знам,че е трудно понякога, но това е начин, с който лесно можете да помогнете на детето да премине през тези интензивни чувства и емоции. Ще видите как детето ще ви погледне по различен начин, когато чуе какво му казвате.

Моят син е на година и шест месеца и до скоро най-любимото му занимание (за кратко) беше да стои на мивката и да си играе с водата. Разбира се за мен нене беше толково забавно, защото целия ставаше мокър и можеше да настине, а и се налагаше да го преобличам от горе до долу.

Отказите ми първоначално бяха съпроводени с много сълзи и негодувание, но откакто приложих тези стратегии, драмата преминаваше много по-лесно след отказа ми. Детето наистина се успокояваше, че е чуто,дори и да продължаваше да примрънква или да плаче за кратко. След два дни вече не проявяваше този интерес, но дори и да се сещаше, отказа ми се приемаше спокойно.

Опитай и ти, ще се радвам да споделиш своя опит.

До следващата седмица с нова доза стратегии за мъдро родителство!