Клуб "Щастливи съпруги" Съвет 5 Приемане на партньора

Когато една жена започва връзка тя се надява да промени мъжа си.

Когато един мъж започва връзка, той се надява жената в която се е влюбил никога да не се промени.

Каква разлика в мисленето само!

Защо е така? Защо мъжете се надяват ние да останем същите?

Истината е, че когато сме влюбени ние даваме съвсем естествено всичко от което мъжът се нуждае. Благодарим му и оценяваме и най-малките жестове, възхищаваме му се, слушаме го с интерес и дори го насърчаваме да ни разказва колкото се може повече- за успехите му, за интересите му, за живота му като цяло. И той се чувства приет такъв какъвто е.

Докато ние жените веднага виждаме къде е добре да променим малко мъжа, защото е за наше пък и за негово добро.

Когато започнем да прилагаме техниките за промяна се сблъскваме с неговият гняв или безразличие. Дори и да удвоим усилията си, резултатът ще е същият.

Ще дам пример с една приятелка, чийто мъж й казал в момент на нетърпимост към нейните непрестанни действия да го промени:

„От както сме женени 15 години, ти се опитваш да ме промениш! Не ме обичаш и не те е грижа за мен. Няма да се променя нито заради теб, нито за който и да било друг!“

В един момент осъзнаваме, че човекът който има нужда от промяна сме самите ние. Твоят мъж не се нуждае от предложенията ти за усъвършенстване, а от твоето приемане и насърчение.

В какво се изразява приемамето: да подходим с благосклонност, с одобрение, с желание, с доброжелателство, с правилно и искрено отношение.

По време на този процес на приемане, ще се изправиш пред много въпроси на, които ще се наложи да си дадеш отговор:

- Мога ли да ли да приема факта, че партньора ми откликва на проблемите по-различно от мен?

Ако аз искам да говорим дълго и така да стигнем до решение,а той предпочита да премисли сам, да анализира и да каже няколко думи в заключение.

- Одобрявам ли храната с която се храни? Ако аз се храня здравословно, а той не се интересува толкова от калорийте и качеството на храната ?

- Одобрявам ли музиката която слуша, приятелите с които се вижда, интересете му, хобита и т.н.

Някои си мислят, че практикуват приемане само защото си премълчават. Те могат да не казват нищо, но изражението им, погледът им, дълбоките въздишки и болезнената тишина носят послание по-силно от думите.

Приемането не означава толерантност или примиряване с недостатъците.

Не означава липса на откровеност, или сляпо да вярваме, че сме свързани със съвършения човек.

Не означава „ да се оттеглим“, тъй като партньорът ни не желае да се промени.

А означава да приемам половинката си, неговата цялостна личност- и слабостите и добрите качества.

Доволна съм от това, което виждам и доказвам удовлетворението си, като се опитвам да не се налагам.

Съществена предпоставка за приемане на партньора е да приемем себе си, такива каквито сме. В същата степен, в която приемаме себе си ще приемаме и половинката си. Нека приемем слабостите си както и добродетелите си, чувствайки, че заслужаваме уважението на другите.

Научи се да развиваш силните си страни и така да компенсираш недостатъците си.

Научи се да живееш с нещата, които не можеш да промениш.